A la hora del inútil paseo (По време на ненужната разходка)

По време на ненужната разходка
въздухът разхвърля леко
пожълтелите листа
на безименни дървета
по шосето,
което отпочива влажно
като опашката на котка.

Ако в този празен час
мисълта заемеше
формата си най-обикновена,
щеше да приеме форма на небе,
покрив, тъкани, револвер,
не преди това да вземе
формата на някое лице,
почувствано далечно.

*

A la hora del inútil paseo
el aire va arrojando
las hojas amarillas
de árboles sin nombre
sobre la carretera
que húmeda descansa
como cola de gato.

Si en esta hora desierta
tomase el pensamiento
su forma más sencilla,
adoptaría forma de cielo,
de tejado, de lana, de revólver,
no sin antes tomar
la forma de algún rostro
que sentimos lejano.